ПРЕДАТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДА̀ТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до предател или до предателство; изменнически. С тази среща поп Кръстьо приключва своето предателско дело. Усилията му да ни убеди, че не е потвърдил самоличността на Апостола пред каймаканина, са напразни. Ив. Унджиев, ВЛ, 328. Главни причини за неуспеха [на въстанието] били, че феодализмът .. бил още много силен .. Болярите били силни и играли предателска роля. Ист. VII кл, 40. Нашите .. управници, .. за постигание на своите адски и предателски планове и намерения, имат нужда от съдействието на руските приятели. С, 1894, бр. 1477, 2. И той не пошушна предателска реч. / И на вси въпроси — грозно изпитание — / един ответ даде и едно мълчане. Ив. Вазов, Съч. I, 173. И ето ти предателска ръка / намери попски син, .. / .. / Да стори злото. К. Христов, ЧБ, 128.
2. Прен. Който крие, таи, съдържа неочаквана опасност; коварен, измамен, измамлив. Притиснах я [пушката] здраво .. и вървя .. стъпям напред, взирайки се внимателно вляво и вдясно из окръжаващия ме лес, подозирайки всеки храст, всеки трап като предателски, криещи една тайна, близка и опасна. Н. Попфилипов, РЛ, 99. По моста и пред землянката не се мяркаше никаква човешка фигура. Беше тихо и пусто, но тази тишина и пустота се сториха на Щерев предателски. Д. Ангелов, ЖС, 255-256. // Който съдържа или издава зъл умисъл, зло чувство, готовност да се изневери на нещо, някого; коварен. Парите били около нас. Изведнъж някаква предателска мисъл се забива .. Ами какво трябваше да направим? Д. Дублев, ПП, 21. Ето лукавата, предателска усмивка, която ще придружи първата му фраза. Ив. Вазов, Съч. IХ, 113.
3. Който издава нещо скрито или спотайвано, който прави нещо да се забележи, да се види и нещо скрито, тайно да стане явно; коварен, издайнически. Ни един от тях не признава да е ходил на Батак: всички отказват категорически, кога ги попитат, без да могат да скрият една предателска червенина на лицето. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 40. Когато слезе [Руменов] от дървото, звездите вече бяха изгаснали зад невидим облак. Луната, току-що разляла предателската си светлина, бавно потъна в сянка. Х. Русев, ПС, 22. Чуваше се как някой, забравил се от напрежение и страх, започна хрипливо да диша с отворена уста, но скоро пресекна и тоя предателски шум. Д. Талев, И, 26. Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Там имаше една предателска врата, която издаваше остро скърцане при отваряне и затваряне. Г. Райчев, ЗК, 9.
ПРЕДА̀ТЕЛСКИ нареч. 1. С, чрез предателство, измяна; изменнически, издайнически. Той дори довел със себе си в Париж двама индианци, синове на един от вождовете, които предателски пленил. Л. Мелнишки, К, 39. Бързаше да отиде и да се разправи с неверния Алфред Коен, с човека, който го беше така предателски .. изиграл. П. Спасов, ХлХ, 430. Авенир биде убит предателски от Зоава. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 437.
2. По начин да се разкрие, покаже нещо, обикн. скрито или което не трябва да се види; издайнически. Като хвърляха смутени погледи на разгорещените мъже, които ги повличаха, дамите едва не се откъсваха от хорото .., тук-там под роклите предателски се бялваха краищата на някоя фуста. Ем. Станев, ИК I и II, 213. Младият машинист успял да излезе от обсега на светлинните ракети и да се скрие в непроницаемостта на лунната нощ. Но искрите на локомотива хвърчали предателски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 52. Шоколаденото, добре гледано тяло имаше на пръв поглед здрав вид, но под гънките на мишниците и под кръста вече провисваха предателски старчески тлъстини. Б. Райнов, ДВ, 23. Навън нощта бе все така светла, предателски светла. П. Вежинов, НС, 158.
3. Прен. Със скрита опасност или със зъл умисъл; коварно. Не беше, според Игнат, чиста работата тук. Нещо враждебно, подло предателски пълзеше край воденицата и дебнеше. Кр. Велков, СБ, 121. Коритаров зацамбурка и всички нагазиха в ледена вода. Тя ставаше все по-дълбока, стигна до мишниците и предателски шумеше .. под каменния свод. Х. Русев, ПЗ, 149. Манчев я стискаше плътно до себе си, .. Яна вървеше покорно, а Ружа гледаше отстрани и предателски се усмихваше. К. Калчев, СТ, 42.