ПРЕДГО̀РИЕ

ПРЕДГО̀РИЕ, мн. ‑я, ср. Остар. 1. Предпланина. Търновските висоти и канари именно с такива здания бяха увенчани, капризът на природата и делото на човешката ръка бяха се съединили, за да осъществят в зелените предгория на Стара планина тоя вкаменен блян. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 31. Между северните предгория на Стара планина и Дунава са издигнати три успоредни валове и окопи с почти отвесна посока от юг към север. П. Делирадев, БГХ, 73. В България такива паметници са намерени досега само в Южна България в предгорията на Източните Родопи. СбНУ ХVIII, 659. Апенинското бърдо в Средня Италия е по-близо до източния бряг .. от западния бряг то отстои далеч и оставя значителни пространства за своите предгория и разклонения, за плодоносни равнини, реки, езера. Н. Михайловски, РВИ (превод), 187-188.

2. Геогр. Нос1 (в 4 знач.). — Софийо, остава ви още да научите имената на .. предгорията, заливите и островете. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 274. Най-накрай на Африка намерва са предгорие, названо Добра надежда. Е. Васкидович, ПП (превод), 50.

Списък на думите по буква