ПРЕДЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДЀЛ м. 1. Обикн.ед. Ограничение, край, завършек на нещо; граница. В своите белетристически произведения той е само положил начало. Те са отворили един път, по който могат да вървят и други. Да искаме от ония, които тръгват по него, да спрат там, дето се е спрял Каравелов, .., то значи да туряме предел на мисълта, която по самото си свойство е безгранична. К. Величков, ПССъч. VIII, 63. — Не е само това, отци и братя .. — свърши се християнската сила, иде край, предел. Ст. Загорчинов, ДП, 502. Айнщайн открива, че скоростта на светлината има предел. Фак., 2005, бр. 1 [еа]. След като обработил огромен статистически материал, съветският демограф Д. Бедни стигнал до извода, че биологичният предел на човешкия живот не е 150-200 години, .., а около 120 години. ПЗ, 1981, кн. 10, 3. Аз [небето]нямам ни предел, ни бряг, ни край / .. / и дъното ми Господ само знай. Ив. Вазов, Събр. съч. III, 1975 [еа].
2. Прен. Само ед. Мислена разделителна черта, разграничителен момент между два последователни периода, две последователни или други събития, между различни едно от друго положения, състояния и под.; граница. Кадански почувствува този ден като предел в своя живот. Миналото вече нямаше значение, а дните, които идеха, щяха да бъдат мрачни и тежки. К. Петканов, ДЧ, 437. Това беше едничкият костюм, останал, както бай Пондьо се изразяваше, "от преди Козма и Дамян". Раждането на близнаците за него беше предел в живота му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. Ние, писателите от по-старото поколение, прекарахме своя работен ден върху предела на две епохи, настръхнали една срещу друга. А. Каралийчев, С, 179. ● Обр. Там някъде, малко по-високо от най-дребната звезда, беше пределът на нощта — достатъчно беше да го преминеш, за да се разкъса тъмното покривало над света и да блесне едно невиждано, изумително слънце. Ем. Манов, БГ, 63.
3. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Обсег, обхват, до който може да се простре, разтегне, разположи нещо материално, някакъв предмет. Бойният лък изглеждаше в ръцете на Ханко като играчка. Той прегъна тетивата до възможния най-голям предел, примижа с лявото си око и отпусна стрелата. А. Гуляшки, ЗВ, 38. Раздаваха ни куртки и панталони. Всички обличаха, събличаха, извиваха до краен предел тънки и дебели шии, за да се видят и в раменете, и в гърба. Д. Калфов, ПЮН, 107. // Степен, обхват на възможности за проявата на нещо; граница. Изтощените .. същества напрягаха силите си до последния предел, но законът за печалбата не се интересуваше от това. Между работниците почна брожение. Д. Димов, Т, 83. Страшно отговорна работа. Напрежението е огромно, нервите са изопнати до крайния предел. Г. Белев, КВА, 109. // Само мн. Обсег, обхват, до който нещо съществува, извършва се или се развива; граница, рамка. Редица обстоятелства и събития, които биха могли да разкрият по-пълно образа, са дадени [в "Любов, която изгаря"] зад пределите на сюжета. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Същото лице представлява Българския централен революционен комитет във всичко и действията му са неограничени, разбира се по пределите на устава. Ив. Унджиев, ВЛ, 263. Децентрализацията не се ограничава само с вилаета: тя са простира и върху санджаците .., защото мютесарифите .. имат в пределите на своите обязаности също такива права. НБ, 1877, бр. 60, 235.
4. Само мн. Територия, място, където се простира, разполага и ограничава нещо, обикн. държава, нечии владения, пространство. — Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът — и в срок, който ще бъде определен от сръбското правителство, членовете на легията трябва да напуснат пределите на страната. Ст. Дичев, ЗС I, 228. Насам, в най-западните византийски предели, прииждаха бегълци из България още през Крумово и през Омуртагово време. Й. Вълчев, СКН, 7. Той [гр. Видин] бил включен в пределите на първата българска държава още през IХ в. Ст. Михайлов, БС, 133. Жеравите се събраха на големи ята, издигнаха се до облаците, към топлите страни. Там те ще заварят .. — щъркелите, които много по-рано от тях напуснаха родните предели. К, 1963, кн. 2, 14.
5. Диал. Пространство, което дели обикн. две планини, части на планина. Бойко наме‑
ри да кара вили и наплати у дъскаря в село, спазари се и си скрои — сутринта ще натовари и ще гони нагоре през предела кервана да го застигне. П. Тодоров, И I, 88. Янко беше се замислил и не забеляза кога достигна големия завой под предела. Ем. Станев, ПЕГ, 16.
6. Остар. Граница (в 1 и 2 знач.). Европа ся намира на северозападната част на източний материк .. Откъм север има предел Северний океан; откъм запад, .. Атлантический океан. Ив. Богоров, ВГД (превод), 3. По извира от планина Визо на пределите с Франция и ся излива във Венецианский залив. Г. Икономов, КЗ, 10. Тий [бежанците] ся сбрали при пределите на Франция и намислили с оръжие да ся врънат в отечеството си. ВИ, 177. Освободиха .. България от Дунава до Балкана, който е естествен неин предел с Тракия откъм юг. Т. Шишков, ИБН, 196. В книжевния език то [българският изток и запад] са две области, които принадлежат на източно или на западно българско наречие. Прието е да се смята предел между тях кривулестата линия от Никопол на Дунав до Солун на Бяло море. БЕ, 1958, кн. 6 [еа]. // Синор, межда, слог. Границите на владенията се бележат с побити в земята камъни или със синори (предели). С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 488.
7. Само ед. Остар. Район, място, кът. Нас ни фърляше съдбата в тоя печален предел, тъй далеко от България. Ив. Вазов, Съч. VII, 179. В Гериловский предел има знаменити остатки старобългарски. Г. С. Раковски, ГП, 182. И тук днес полковете наши / подприщват турците: от Ексимил / до Сароския залив. — Бил, пребил / е българинът в тоз предел вълшебен. К. Христов, ЧБ, 324. Що е човек? И кой го праща / в света за мъки, скръб и пот? / Защо той мре, защо се ражда? / Къде е висшата му цел? / Дали в задгробния предел? ЛФор., 2001 бр. 18 [еа].
8. Индив. Страна, държава. Там са петте предели, които ся намират на север от Европа, .. 1. Велика Британия; 2. Данимаркия; 3. Норвегия; 4. Швеция; 5. Россия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 301. Те бяха оставили своя предел, защото тамо беше настъпил голям глад. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 358.