ПРЕДЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДЀЛНО нареч. Във възможно най-високата, максимална степен на проявата на някакво качество или действие. Спринтово бягане на място 4-5 секунди. Изпълнява се пределно бързо 2-3 пъти. Ив. Мангъров и др., ПГ, 73. Написа дълго и пълно с очевидни истини писмо, но отговорът бе уважи‑

телен и пределно кратък. Д. Добревски, БИ, 249. И както негатив се очертава, / тъй истината гола се явява — / пределно точна, нежна или зла, / каквато всъщност вечно е била. А. Германов, М, 120. Пределно допустима доза. Пределно допустима концентрация.