ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИЗВИКА̀ТЕЛНО нареч. По начин, чрез който някой предизвиква, дразни, провокира околните, обществото; провокативно. Нона се наведе, поприбра бялата си рокля, за да може да види новите си обувки, след туй се засмя и се изправи предизвикателно и гордо. Й. Йовков, ЧКГ, 111. — Боиш се за животеца си, старо, затова така приказваш — подигравателно каза Стан. Хлътналите му очи загледаха Дамяна предизвикателно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 99. Тя се яви в съда предизвикателно облечена — с къса рокля, тясна, с голямо деколте. К. Калчев, СТ, 227. Смехът му е искрен, почти весел, и все пак звучи грубо преднамерено, предизвикателно някак, такъв смях най-малко е неподходящ, неучтив. А. Гуляшки, ДМС, 196.