ПРЕДИКАТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИКАТЍВ м. Грам. Именната част на глаголно-именно сказуемо (напр. ученик в изречението Той е ученик). Подчиненото изречение след главно изречение, в което основният елемент на предикативното ядро е членуван, .. замества сказуемното име (предикатива). БЕЛ, 2000, кн. 6 [еа].

— От лат. praedicativus 'утвърдителен'.