ПРЕДИКАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИКАТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Спец. Който съдържа предикат или предикация. Простото изречение има един предикативен център, а сложното два или повече. ГСБКЕ III (1), 19. Освен като предметно понятие или предмет на мисълта подлогът се характеризира и чрез предикативната връзка със сказуемото. БЕЛ, 2002, кн. 6 [еа]. Функциите на съюзите са "да свързват .. предикативни единици (изречения) в сложното изречение". В. Вътов, СВ [еа]. Предикативно отношение. Предикативна синтагма.