ПРЕДИКАТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИКАТЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Грам. Синтактична категория — основен признак на изречението, който представлява установяване на предикация (във 2 знач.), приписване на признак на нещо; сказуемост. Както предикативността, така и модалността са свързани с категорията синтактично време. ГСБКЕ III (1), 24.

2. Спец. Качество на предикативен. Предикативност на синтагма.