ПРЕДИМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДЍМНО нареч. В голямата част (от неща, случаи и др.), в най-голямо количество или степен, с най-голям превес или значение между други неща; главно, най-вече, преди всичко. В честите ни срещи разговорите ни бяха предимно за литературата. К. Величков, ПССъч. I, ХVI. Той бе написал дълъг списък от имена на състоятелни българи — предимно членове на емигрантското благотворително общество "Добродетелна дружина". Ст. Дичев, ЗС I, 379. Поредната прожекция свърши и от салона излязоха предимно хлапетии, защото филмът беше забранен за ученици. С. Трайков, М, 51. У нас северните и северозападните склонове са подходящи предимно за отглеждане на сливи и ябълки. М. Мичев и др., З, 99. При ловуването праисторическите ловци са разчитали предимно на лъка и стрелата. ПЗ, 1981, кн. 10, 3.