ПРЕДИСЛОВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДИСЛО̀ВИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Уводни думи, предварителни пояснения преди разглеждането на определен въпрос по същество; предговор. — Уважаеми — каза той, — простете, че ще изкажа мисли, които, .., не съвпадат с никое досега застъпено мнение. Това малко предисловие направи слушателите любопитни. Ст. Дичев, ЗС I, 302. — Ние сме стари приятели и няма нужда от дълги предисловия! С две думи — каня те да дойдеш при мен! А. Наковски, БС, 110. — Вие знаете какво е станало в Силистра — започна Стамболов без предисловия. — Но това, което става там, може да се повтори в Русе, в Шумен, във Варна. В. Геновска, СГ, 522. С едно кратко предисловие, с което описа положението на овчарите и на другите работи,.., моят другар ми предложи да са уловим на лесния занаят, да станем хайдути. З. Стоянов, ЗБВ I, 51.

2.Встъпителна част към книга, сборник, научно съчинение и др.; предговор. През 1569 г. софиянецът Яков Трайков напечатал един Псалтир, придружен с предисловие и няколко бележки. Б. Ангелов, ЛС, 142. Няколко думи и върху книгата изобщо. Аз бих рекъл предисловието да нямаше тоя войнствен тон. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 256. Ние искрено желаеме да видиме напечатан и втория том на Верковичевите песни, които според както говори той сам в предисловието на първия том, са вече готови. Знан., 1875, бр. 10, 160.