ПРЕДИСТОРИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДИСТО̀РИЯ ж. 1. Само ед. Истор. Най-ранният период от развитието на човечеството, за който няма писмени свидетелства, но за който може да се съди по археологически разкопки и древни находки с различен характер; праистория. След възникването на еволюционната теория вече няма никакви съмнения, че човешкият род има своя предистория и че тя е неизвестна, т. е. забравена. Ж. Ценова и др., ПР (превод) [еа]. Сюжетите на картините му от онова време са свързани с най-далечното минало, с човешката предистория. Затова съвсем естествени са и интересите му към археологията. Б. Райнов, ТУ[eа].

2. Нещо (случка, събитие и под.), което предхожда, предшества друго, като го обуславя или обяснява. Аз бих могъл само да скицирам накратко предисторията на конфликта. Л. Дилов, МСП, 136. Колкото невероятна и смешна да изглежда тая истина, никой не може да я отрече. Тя лежеше в основата на казармения живот през ония години. И си имаше своята предистория. П. Илиев, ЛВ, 177. Времето до идването на Лиляна пропадаше.. и се свиваше, съкращаваше се до мигновение, в което не можеше нито да си спомни нещо от предисторията на болестта,.. нито в затъпение да дочака своята приятелка. Съвр., 1980, кн. 1, 52. Струва ни се, че трябва да разкажем за оня град, някогашния, отпреди сто.. години, понеже всяко нещо си има своя предистория, а за днешния град ще се върнем допъти. А. Гуляшки, ДМС, 115.