ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДНАЗНАЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Предварително определена цел, роля, функция на нещо. Главното предназначение на горските пояси в равнинни местности е да се защитят посевите от действието на вредоносните ветрове. М. Мичев и др., З, 141. Казаха, че първоначалното предназначение на това здание било да помести в себе си службите на общинския съвет. Ем. Манов, ДСР, 29. Заедно с други трапезни керамики бъклиците са имали и декоративно предназначение. Л. Петров и др., БНК, 110. Използвам нещо по предназначение. // Предопределение, мисия, задача. Стига ѝ съзнанието, че е майка, че и тя е изпълнила своето предназначение като жена тук на земята. Ст. Чилингиров, РК, 28.

2. Цел, обект (място или лице, лица), към които е насочено, отправено нещо. Синесий, който беше в лоши отношения с българите от цялата епархия и тайно се боеше, че те биха могли да му навредят пред Мидхат, бързаше да сипе ласкателства и благословии с надеждата, че по неведомите пътища на мълвата те щяха да стигнат своето предназначение. Ст. Дичев, ЗС I, 363.

◊ По предназначение, изпращам, отправям и др. Адм. На служебно лице или институция, служба, за които е предназначено нещо (изпращам, отправям и др.). "Същият [гражданин] следва да изпрати по предназначение всички документи, с които разполага, както на Министерство на финансите, така и на Софийска градска прокуратура за вземане на отношение по тях". Сега, 1999, бр. 190 [еа].