ПРЕДНАМЕРЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДНАМЀРЕНО нареч. С предварително обмислено, обикн. скрито, недобро намерение, за постигане на нещо, на някаква цел или ефект; умишлено, нарочно. Той не само не отбягваше хората, както правеше това преди години .., но напротив, преднамерено търсеше тяхната дружба. Ст. Дичев, ЗС I, 263. Не беше трудно за него да жертвува нещо свое за другите, не го правеше с умисъл, преднамерено, с определена цел. Д. Талев, И, 36. Появата на високия мъж с каскет и големи очила, който закрачи някак с преднамерено спокойна походка по калдъръмената пътека, необяснимо защо разтревожи Кукена. П. Славински, ПЗ,

289. По пътя Цеца се смееше преднамерено весело, говореше нависоко и заглеждаше всички срещнати мъже. Г. Райчев, ЗК, 93.