ПРЕДНАМЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДНАМЀРЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от преднамерен; умишленост. Чувствуваше се една преднамереност във всичките му постъпки, можеше да се открие как всяко движение и всеки подход беше предварително и дълго обмислян. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Той седеше с безстрастно лице, но в изражението му имаше нещо пресилено. Той като че ли искаше да изглежда безстрастен и тъкмо тая преднамереност го издаваше. А. Наковски, БС, 183. Кръстосва крака, като оголва бедрата си над чорапите. Бедрата са хубави, но преднамереността на жеста дразни. Б. Райнов, ГН, 66. Често допираше рамото си до нейното. Той даваше на тия си допирания вид на случайност,.., но Катя добре долавяше тяхната преднамереност. Ст. Чилингиров, РК, 161.