ПРЕДНАЧЕРТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДНАЧЕРТА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Насока, директива, указание за дейността на някого или нещо. Страшимиров влиза в ролята на идеолог, който дава предначертания как да се води социалистическата пропаганда на село. М. Николов, Избр. пр [еа]. Осъществяването на тия предначертания не може да бъде задача на отделния човек. Дали това следва да е задачата на едно правителство днес, когато идеята все още няма достатъчно привърженици, е въпрос, чийто отговор предстои да бъде даден. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа].

2. Предопределение, предназначение (в 1 знач.). Не мирското начало отричаше той [Захарий], а тия залисии в живота, които не оставяха на човека време да се огледа и да помисли какво е предначертанието на живота му. Вл. Свинтила, СЗЗ, 400. Днес вече знам, че всичко на Божия свят е нужно, всяко нещо е дошло с предначертанието си. А. Ангелов, СЗ [еа].

3. Остар. Замисъл, намерение, план¹; начертание. Двуседмичният карцер бе разбъркал неговото [на Левски] предначертание. Ст. Дичев, ЗС I, 580. Вместо да мине в стана на гърците, .., той [Михайловски] напротив, предпочел да заяви отрицателното си от този път направление и да заяви своите, в служение на народа си, предначертания. Лет., 1876, 36.

4. Остар. Проект, предложение за нещо; начертание. Представиха през тия дни императору едно предначертание (план за един железен пут от Париж право до Цариград). ЦВ, 1856, бр. 268, 31.

— Друга (остар.) форма: предначърта̀ние.