ПРЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Предница (в 3 знач.). Баба Първа стоеше, загазила във водата, и бе свила между ноги предника от одърпания си сукман. М. Георгиев, Избр. разк., 163. Върху предника на изтърканите, отдавна загубили мъха си потури той бе развързал и прострял шарената си кърпа, където беше всичкото му ядене. Т. Харманджиев, КВ, 543.

2. Престилка. Дрехите им [на българките] са дебели, шарени, из вълнена материя собствено изделие; носят тоже и предници или престилки, тоже шарени и из същата материя. А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 1, 59. "Поглядни, тате, поглядни, колко съм набрала"! Г. Ж. .. от любопитство надникна да види что е причина на нейната радост и видя в предника ѝ пашкули от вълна. БК (превод), 12. — "Не можем, аго, да станем, / да станем, да ти йотворим, / майка ми лежи пред мене, / предника ми е залегнала." Нар. пес., СбВСтТ, 659.

◊ Предника съм обърнал на задник. Диал. Грубо. Върша всичко наопаки.