ПРЕДНОЕЗИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДНОЕЗЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. За гласен или съгласен звук — който се учленява с предната част на езика. При изговора на гласните е и и езикът се издига с предната си част така, че образуването им се извършва повече в предната част на устата .. Затова тези гласни се наричат предноезични. Л. Андрейчин и др., БГ, 10.