ПРЕДОБЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДОБЪР, ‑бра, ‑бро, мн. ‑бри, прил. 1. Извънредно, много добър. — С ума ли си е протосевастът, или не, не е моя работа .. — обади се едва сега конярят. — За отроците си и за слугите е предобър, а за царя — сам царят знае и Бог вижда от небето. Ст. Загорчинов, ДП, 244. — Инак той [бай Иван] е един предобър, един отличен човек. Д. Калфов, КР, 70. Няколко бабички бързаха към мостчето и Бори ги пресрещна. — Добър ви ден, добри и предобри! Й. Вълчев, СКН, 27. Аз благодаря Бога, че ме сподоби да се запозная с такъв предобър человек. АНГ I, 332.

2. Само ед. Църк. Един от епитетите на Бога — който се отличава с най-голяма доброта; преблаг, всеблаг. Бог е безтелесний дух и затова е невидим, преблаг (сир. предобър). Д. Манчев, НН (превод), 5.