ПРЕДОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДОВОЛНО¹ нареч. Извънредно, много доволно¹. И си запалва той цигарата, .. пафка си доволно и предоволно. Й. Радичков, ЧП, 82.

ПРЀДОВОЛНО² нареч. Остар. и диал. Предостатъчно. Всичко имам доволно и предоволно, Бог ми е дал. Само едно не ми е дал Бог много — с много мъжка челяд не ме е сподобил. Ст. Загорчинов, ДП, 225. Те бяха пийнали и хапнали предоволно. Т. Харманджиев, КВ, 626. Те са приготвили предоволно материал за списанието и само липсата на средства за печат не позволявала да излиза то по-често. М. Арнаудов, БКД, 135.