ПРЕДОПРЕДЕЛЀНО

ПРЕДОПРЕДЕЛЀНО нареч. 1. По предопределен, неизбежен начин; задължително, неизменно. Полемиката за истинския текст на Ботевото стихотворение "Обесването на Васил Левски" не е затихнала .. И всички предопределено стигат до извод, наложил се и без тях: основен текст да бъде този, който сме привикнали да четем като двадесето стихотворение в книгите на Ботев. ЛФ, 1977, бр. 1, 2. Даже си спомням как изглеждаха тези грубовати одърови крака, издялани от небоядисани чамови бичмета. Стояха те здраво вкопани в колибения под, който бавно и предопределено ги всмукваше. А. Ангелов, СЗ [еа].

2. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед. Означава, че нещо е определено предварително, обикн. от съдбата, от висша сила. Когато бях млад, мислех, че ми е предопределено да стана велик човек, може би крал на Франция. А. Дончев, ВР, 203. Предопределено е обаче оттук да настъпят много и значими промени. М. Бакалова, ШЯ, 73. Щяха ли да са безсмъртни? Не е ли било предопределено и за тях така — първо да станат старици и старци, а после да умрат? Б. Богданов, КСС (превод) [еа].

Списък на думите по буква