ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДОПРЕДЕЛЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на предопределен. Неспособността на духа да се примири с тленността на плътта го обрича на тъжна и смешна борба със старостта и смъртта, чийто смисъл се крие единствено в изпълнения с човешко достойнство порив да не се предадеш независимо от предопределеността на изхода. Ал. Велева, ГК (превод) [еа]. От законите на Нютон следва един извод, който често се нарича принцип на причинността.. От този принцип следва, че движенията на всички тела във вселената са определени (детерминирани) с фатална предопределеност. Л. Митрани и др., ЗМ, 14-15.

2. Предопределение. Мечтаеше за Велика България, беше уверен в щастливата предопределеност на царската династия и в собствените си възможности един ден да управлява страната. Вл. Полянов, ПП, 252. "Всеки един [от перущенци] приемаше усмивката ми по своему: или виждаше в нея увереност в собствените сили наши, или небесна предопределеност за победата". Г. Стоев, ЦЗ, 72. У Василев се появи чувството за предопределеност: значи, е зреело у него, подготвяло се е нещо. Съвр., 1980, кн. 1, 40.