ПРЕДОСТАТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДОСТАТЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който е повече, отколкото е необходимо, нужно, който е повече от достатъчен. Във вътрешната, откъм двора, стая и кухня живееше сама старата госпожа.. Наемът от квартирантите и малката пенсийка,.., бяха предостатъчни за ограничените ѝ нужди. Г. Райчев, ЗК, 137. Пет-шест години съпружески живот са достатъчни за един мъж и една жена добре да се опознаят.. Но те са едновременно и предостатъчни съвсем да си омръзнат. Д. Калфов, Избр. разк., 102. — Ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни. Св. Минков, РТК, 104.