ПРЕДПОЛА̀ГАМ

ПРЕДПОЛА̀ГАМ, ‑аш, несв.; предполо̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Приемам нещо за възможно, вероятно, правя предварителни, непотвърдени с доказателства заключения за съществуването, реалността на нещо; допускам, мисля. Крояха ли [турците] нещо? Навярно Сюлейман ага си имаше хора измежду селяните, може би и Караибрахим знаеше нещо, ала аз можех само да гадая и да предполагам. А. Дончев, ВР, 112. — Да не си се оженил? — Разбира се, не съм. — Така и предполагах. Н. Антонов, ВОМ, 155. Той предполагаше, че Славка още не се е върнала от работа, и седна в градинката отпред — да я почака. Ст. Марков, ДБ, 420. — Слухове има, че в Бялград е дошъл като таен пратеник на султана Къбръзлъ Мехмед паша .. — Може турците да направят отстъпки — предположи гласно доктор

Рашко. Ст. Дичев, ЗС I, 157. Аз ще ви разкажа, да се посмеете на моята прекалена подозрителност, която досега не съм предполагал у себе си. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 275. // Като вмет. дума. За допускане на възможност за нещо или за означаване на непълна увереност в нещо. — Ако някой смята, че не ще може да издържи изпитанията, които, предполагам, ще ни споходят, то още сега да се откаже. Д. Кисьов, Щ, 223. — Днес е [кризата] по ценните книжа, утре по индустрията, другиден в търговията. Легрен се усмихна. — Изразявате се фигуративно, предполагам. Докато стигне до зърнените храни, може да мине малко повече време от три дни. П. Спасов, ХлХ, 20. — Какво имате пред себе си? Една престъпница .., която се е осмелила посред бял ден, в отсъствието на домакините, .. да им открадне двайсет и два лева, готова, предполагам, да махне и на живота им в случай на ненадейното им появяване там. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 24-25.

2. Само несв. Само в 3 л. Имам, съдържам нещо в същността си като предварително условие, предпоставка; предпоставям. Наивността, незнанието и глупостта предполагат изобщо една сантименталност, една безконтролна емоционалност. Ал. Гетман и др., СБ, 94. Но всяка вяра вече предполага догми. А всяка догма е отрицание на живота. Ив. Сарандев, ЕС, 45. Поразява най-вече у него [Рафаело] това, че не се вижда усилието, което предполага едно художествено произведение. К. Величков, ПССъч. III, 200. // Свързан съм неизбежно, по необходимост с някакви последствия; изисквам. В къщата на Яко липсваше водопровод, защото прокарването му предполагаше излишни разходи. Д. Димов, Т, 73. предполагам се, предположа се страд. Ян Бибиян взе бинокъла. — Не се предполагаше живот на Луната. Но това, което виждам, са живи същества. Елин Пелин, ЯБЛ, 59. Невянка беше трудна и освобождението ѝ се предполагаше тъкмо през тия дни. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 116. предполага се, предположи се безл. Предполага се, че съществувала суша, която някога е свързвала Южна Африка с Индия и също е потънала като Атлантида. М. Марчевски, ОТ, 130-131. Спас се вгледа в Сакакушев .. Другите [мъже] той не познаваше, но щом са заедно, може да се предположи за какво са се събрали. Д. Добревски, БКН, 95.

ПРЕДПОЛА̀ГАМ СИ несв.; предполо̀жа си св., непрех. Остар. Представям си, въобразявам си. Предположете си, че вие живеете в ХII-то столетие и че сте преосвещена личност. Знан., 1875, бр. 13, 206. Нека си предположим, че двама человеци ся връщат от чуждина в отечеството си. Един от тях е весел .., а другийт е навъсен. ИЗ 1874-1881, 1882, 55.

Списък на думите по буква