ПРЕДПОСТАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДПОСТА̀ВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се поставя или се появява по място пред нещо друго. Съвременният български книжовен език е възприел следните по-важни структурни особености от народната реч: .. степенуване на прилагателните с предпоставени частици по- и най-. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. По структура този израз най-често е самостойно съществително име или именна група, в която опорният елемент е разширен с едно или повече

предпоставени .. определения. БЕЛ, 2003, кн. 4 [еа]. Предпоставен определителен член.

2. Книж. За идея, теза и под. — който е формулиран, приет е за истинен предварително, без съобразяване с конкретните факти, данни, условия и обстоятелства. Първият български ректор Александър Теодоров-Балан е крайно неудобен за митологизиране. Близо вековният му противоречив и лъкатушен житейски и творчески път е отрицание на всяка предпоставена схема. Р. Спасов, КИВ [еа]. Основният научен принцип е, един учен, когато тръгне да изследва определено събитие, да не тръгва с предпоставена теза, а да следва това, което се получи в резултат на честно обективно изследване. Пол., 2007, бр. 158 [еа].