ПРЕДПРИЕМАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДПРИЕМА̀Ч м. Частно лице или компания, фирма, които се занимават с организиране и извършване на определена стопанска, строителна или търговска дейност съгласно сключен договор. — Реших се, .., започнах къща да строя. — Не бой се — дума другарят ми, инженер Бетонармеев. — Ще ти намеря аз един предприемач, ще го овържеш здраво с подробен договор и няма да усетиш как ще поникне къщичката ти. Чудомир, Избр. пр, 142. — А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Св. Минков, РТК, 104. Генералът и досега не можеше да се примири с мисълта, че предприемачът го е излъгал и му е дал за такова място само два апартамента. М. Грубешлиева, ПП, 207. Най-първо той не би могъл да устои на срока. А според условието работата, несвършена навреме, се дава другиму за сметка на предприемача. Ст. Чилингиров, ХНН, 217-218.