ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДРАЗПОЛО̀ЖЕНОСТ, ‑тта̀, ж. Книж. Обикн. с предл. към. Качество на предразположен; предразположение. — В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Ив. Унджиев, ВЛ, 351.