ПРЕДРИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДРЍЧАМ, ‑аш, несв.; предрека̀, предречѐш, мин. св. предрѐкох, прич. мин. св. деят. предрѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. Поет. 1. Казвам, съобщавам предварително, че нещо ще стане, ще се случи или как и кога точно ще стане, какво ще е, ще бъде; предсказвам, пророкувам. "Христос, казва Козма, предрече, че ще да са яват лъжепророци, които ще да бъдат познати по делата им." Знан., 1875, бр. 10, 157. Да бе ми нявга прорицател върл предрекъл / че отреден ми е живот спокоен, тих; / че старец аз съм се родил — повярвал бих! К. Христов, Кр, 19.

2. Съдържам знак, информация, показвам, че нещо ще стане, ще се случи, ще последва; предсказвам. И замислиха се всички звездобройци, що предрича звездата. Н. Райнов, БЛ, 111. Макар че беше февруари, хубавото време пробуди дърветата, те бяха напъпили и предричаха, че пролетта скоро ще настъпи с пълна сила. П. Стъпов, ЖСН, 108. Слънцето изгрява по-червено от всякога, а небето е сиво и мътно. По тия знаци Иван Белин предричаше суша. Й. Йовков, ВАХ, 155. Есенно слънце препича / и празник весел предрича... / Трапеза чудна богата / сложили днеска лозята. Елин Пелин, ПБ, 77. предричам се, предрека се страд. Начо Кидеров, .., заяви решително, че .. е рано да се предрича кой ще победи и кой ще бъде бит. Г. Караславов, ОХ I, 77. Не бяха [резултатите] достатъчно значителни, за да можеше по тях да се предрече коя от двете воюващи страни ще спечели. С, 1894, бр. 1478, 1.