ПРЕДРЪНЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДРЪНЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; предрънча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Издрънчавам, издрънквам1, предрънквам. Тежко и горко на оня [абаджия], който са осмели да си простре на минута единът крак: ножиците или аршинът начасът ще предрънчат. З. Стоянов, ЗБВ I, 67. И враг се залови с врагът и тук и там — / .. / претряскат щикове; .. / и пушка предрънчи / отхвърлена. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 235. След отпуск черкова се хората разиждат. / .. / Глъч и смях и погледи приветни. / .., / тук викне някой, там през рамо проговори, / и храбро предрънчат една о друга шпори. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 250.