ПРЕДСЕЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДСЀЩАМ, ‑аш, несв.; предсѐтя, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. сега поет. Предусещам; предчувствам. С какво доверие забързах аз към нея, как предсещах радостта, която щях да видя върху лицата на двете жени. Ст. Дичев, Р, 113. Аз предсещам мъчителни скърби в безнадеждното свое сърце, / че сланата на къдрава есен мойте детски градини покри. Хр. Ясенов, Събр. пр, 26. Но както най-чувствителна антена / сърцето майчино в ония дни / на първата победа окрилена / предсе‑

щаше тревоги, изпитни. Бл. Димитрова, Л, 308. Проклинай нектара на всяка измама, / чиято отрова бе радостно пил, / когато предсети, че никога няма / да видиш небето, що сам бе сградил. Т. Траянов, Съч. III, 93. Като са е боял и предсещал съсипването на Гръция, .., той .., поразявал е всичко, щото му са е виждало да докарва страх за преданията, които му са биле мили и драги. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 17. предсещам се, предсетя се страд.