ПРЕДСКУТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДСКУ̀ТНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Престилка; прягач, хута, фута. Пита ся пече, препече, / Люба я турна в прескутник, / па си взе гръня с вариво, / та си на нива отиде / обяд Стояну да носи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 346.