ПРЕДСМЪРТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДСМЪ̀РТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който се отнася до времето или състоянието непосредствено преди да настъпи смъртта. Тие викове са са съпровождале с бой, с разкървавени глави и с предсмъртни стенания. Л. Каравелов, Съч. V, 55-56. В предсмъртните минути пазят абсолютна тишина и оставят умирающия спокоен, да се бори със смъртта. СбНУКШ ч. III, 139. А бедните братя в предсмъртни страдания / изпущаха свойте последни стенания. Ив. Вазов, Съч. I, 194. // Който се извършва, става във времето преди да настъпи смъртта. За самоубийство говорят не само веществените доказателства — .. и .. — психическите мотиви за постъпките на Лора и Яворов, без да се гледа искреността на неговата предсмъртна изповед. М. Кремен, РЯ, 301. Сърце ми веч трепти — ще хвъркне, / ще хвъркне, изгоро, — свести са! / Там, де земя гърми и тътне / от викове страшни и злобни / и предсмъртни песни надгробни... Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. Предсмъртно желание. Предсмъртно завещание.