ПРЕДСТОЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДСТОЯ̀Щ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от предстои като прил. 1. Който предстои да се осъществи, да се извърши, да се случи; идващ, настъпващ, следващ, бъдещ. Говорихме само за предстоящия път, определяхме деня и часа на тръгването. Й. Йовков, ВАХ, 9. Апостолът се обърнал с дълга реч към присъствуващите, които запознал с предстоящите задачи на освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. Онова, което интересува моето правителство, е доколко предстоящите реформи, .. , ще засягат източноправославните народи в Турция и как ще се отразят върху тяхната съдба. Ст. Дичев, ДС, 25. Но впрочем, във подробности аз зная / как работата е завършена, а в края, / що мислите и Вие сам / за предстоящата война. К. Христов, ЧБ, 165. От ранна сутрин до дълбока вечеря са обсъждат всевъзможните условия за предстоящето примирие. СПл, 1876, бр. 6, 21. Подготовка за предстоящия зимен сезон. Предстояща криза. Предстоящо изложение. Предстоящ мач. Предстоящи олимпийски игри.
2. Остар. Книж. Който стои, намира се отпред, пред някого. Вържете го, извикал сатаната на предстоящите негови адюанти, тогова недостоен слуга. Ил. Блъсков, ТСР, 21. На прага пресеква му се сопката на детето, а после се оставя да похване някоя от предстоящите му вещи. СбНУКШ ч. III, 31.
3. Остар. Книж. Следващ. В предстоящите бележки ся определяват редът и дължностите, които требува да изпълнява желаемата икона. Н. Павлович, ЗЖ, 8. Има четири неща да смотрим в едно алгебрическо количество: знакът, предстоящето число, буквите и изложителят. Хр. Ваклидов, НАУ (превод), 2.
4. Като същ. предстоящ<ият> м., предстояща<та> ж., предстоящи<те> мн. Остар. Присъстващ (мъж, жена, лица). Той [регентът] попита предстоящите разбират ли наший язик. Сичките са поклониха и казаха, че не разбират. Ч, 1872, кн. 17, 790. Предстоящите усещаха голямо удоволствие като гледаха Спаса да са учудва на тези неща. ИГ (превод), 85. Спусна ся и събуди всичките домашни и като ся приближи до леглото на умрелия, увери ся, че той не съществуваше вече .. Всичките предстоящи проливаха сълзи. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 72-73. предстоящо<то> и (остар.) предстояще<то> ср. Нещо (събитие, дей‑
ствие), което предстои да стане, да се осъществи, ще се извърши, ще се случи в бъдеще; идното, бъдното. Прекарвам една втора нощ в креслото в неспокойна дрямка и невесели мисли около предстоящото. Б. Райнов, НН, 426. Докато всичко за нас бе утре, предстояще, занапред — изведнъж трябва да се обърнем назад и да го търсим във вчера, в някога. Бл. Димитрова, От, 156. Дълго през нощта се прогонваше сънят на Стефка от мъчителните мисли по горкото предстояще. А. Страшимиров, Съч. I, 340.