ПРЕДТЕЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДТЀЧА, ‑та, мн. ‑и, м. Книж. 1. Предвестник, предшественик. Хайдутинът, .. , като предтеча на бунтовника, е навсякъде идеализиран от Ботева. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 78. Ах, летете вий [ескадрони] сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. Като истинский предтеча на възражданието на народа отец Неофит възбуждаше внимание и приготвяше неразработените умове. Лет., 1876, 39. Цял изтръпнал, той бързаше да побягне, но краката му го не слушаха и прозяванията, предтечите на съня, пречеха му дори и да говори. Н. Михайловски ПА (превод), 75.

2. Рел. Лице, което предизвестява нещо, за нещо. Захарий описал славното влизане на Христа в Йерусалим на ждребе; а Малахий казал какво преди Христа ще се яви Негов предтеча. Д. Манчев, НН (превод), 46. Сам Бог е отличил тогози пророка [Йоан Кръстител], като е предсказал рождението му чрез архангела Гаврила, и го е отредил за предтеча на Спасителя. П. Р. Славейков, СК, 28. // Прозвище на Йоан Кръстител, който е предвестил раждането на Христос. Мнозина мислили, че Йоан е Христос .. Но той им говорил: "Аз не съм Христос; мене ме прати Бог преди Него да Му приготвя път." Затова и наричаме Йоана Господен предтеча. Д. Манчев, НН (превод), 63.