ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДУБЕЖДЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Предварително съставено, обикн. отрицателно мнение за някого или нещо, основаващо се на погрешна, невярна информация или на лошо чувство; предубеденост. Борис, .., с ум жив, неуравновесен, .. , напоен от рано с предубеждение против науката, .. , намираше в новото учение храна за своята неспокойна мисъл. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 54-55. Той [Ст. Минчев] обсъжда трезво художествената творба, като се пази от каквито и да било предубеждения. Ив. Богданов, СП, 149. Написах тая книга, .. , защото намирам, че нищо така не спъва правилното и желано развитие на обществеността, както предубеждението и заинатеният фанатизъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 9. Тоя похвален отзив .. ще предизвика у мнозина ироническа усмивка, защото у нас съществува някакво неодолимо предубеждение към известни някои наши стари книжовници. К. Величков, ПССъч. VIII, 266.