ПРЕДУЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДУЗЀМАМ и ПРЕДУЗЍМАМ, ‑аш, несв.; предузѐма, ‑еш, мин. св. предузѐх, прич. мин. страд. предузѐт, св., прех. Остар. и диал. 1. Подхващам, започвам¹, предприемам. Той заповяда да ги пуснат, за да влезнат, и те му показаха плана на работата, която щяха да предуземат за направа на Недината къща. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352. Като предузех съчинението на тая картина, не помислих да я предложа на нашата публика като най-висше творение. Н. Павлович, РК, 4.

2. Вземам, обикн. предварително, своевременно. Ние предуземаме тая тяжест отгоре си, от свещената към народа си длъжност подбудени и с най-голяма искреност. Г. С. Раковски, БВВ, 29-30. предуземам се, предузема се страд. Свободните гърци в Елада, .. решиха в съвета си, да ся предуземат мерки и да ся действува живо против развитието българская народности навсякъде. Г. С. Раковски, БВВ, 3.