ПРЕДШЕСТВЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДШЀСТВЕНИК, мн. ‑ци, м. Книж. За човек — който е живял, работил или бил някъде преди някой друг; предходник. По това кога и какво харесва един творец в произведенията на великите си предшественици, може да се разкрие неговата истинска творческа индивидуалност. Е. Каранфилов, Б III, 194. Министърът преповтаря, че не съществува никой други проект за развиванието на армията освен оня, определен от неговия предшественик. С, 1894, бр. 1487, 1. Починалият папа по време на своя понтификат правеше тези неща [причисляване на някого към блажените] много често за разлика от предшествениците си. Нов., 2005, бр. 299 [еа]. Със своята особена святост са добиле [Антоний и Павел] по-голяма известност между сичките други, които са биле техни предшественици или техни съвременници. С, 1872, бр. 32, 252. ^● Обр. Най-после ето предшественика на деня: светлата зорница начна да отваря небесните двери. П. Кисимов, ОА I (превод), 42. // Нещо, което е било, функционирало преди друго, предшествало е друго, по-ново. На 17 юни 1951 г. е създаден изтребителен авиационен полк, предшественик на сегашната авиобаза. БА, 2001, бр. 15120 [еа]. Този проект е пряк предшественик на създадения през 1986 .. — "електронно изложбено пространство", посветено на съвременното изкуство. ЛИК, 2004, бр. 15 [еа].