ПРЕДЪЛГО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДЪЛГО. Нареч. от предълъг; много, прекалено дълго. Дали тоя път се забавиха предълго, докато му отворят, или на него тъй му се стори, но когато в рамката на вратата застана Ангелари, той дори не го погледна в очите. А. Гуляшки, ДМС, 76. Говори се дълго и предълго, питаше се и се разпитваше, пращаха се наръки и поръки, писаха се и се пратиха писма по близки и далечни места. Д. Талев, ЖС, 223.