ПРЕДЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДЯ̀НКА, мн. предѐнки, ж. Нар.-поет. Седянка, на която момите и невестите се събират да предат. Ела, зимо, — / мина лято, — / и донеси / дълги нощи / със седенки, / със преденки… Л. Каравелов, Съч. II, 124. "Калино Радо, малино, / умий са, мари калино, .. на тлъка да та заведа, / .. / и на голяма предянка." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 244. "ЕлА̀ ми елА̀, .. / да та заведем, Нени ли, / на седянката, .. / на предянката!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 133. Обзалагая са Петко и Дона / в понделник вечер на седянката, / .. на предянката. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 54.