ПРЕЕСТЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЕСТЕСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Свърхестествен. И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места, в които са содеяни преестествени чудеса божии за спасението человеческо. Н. Рилски, ОМР, 3.

Гърците представяли своите богове в образ на человеци, само надарени с преестествени сили и с безсмъртие. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71.

2. Като същ. преестественото ср. Свръхестествени явления, неща. Неопитагорейската школа са увлякла преимуществено от стремлението към преестественото, към занятията с магията. Н. Михайловски, РВИ (превод), 316.