ПРЕЖАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прежалѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прежаля̀л, ‑а, ‑о, мн. прежалѐли, св., прех. Диал. Прежалвам. Вие ме накарахте по неволя, на сила, за кефа ви, да си прежалея жената, децата и всичко, което ми е най-драго и най-скъпо. Ц. Гинчев, ГК, 386. — Биха ме прежалели, ако аз не ги жалеях — ако не беше обичта ми към тях. Ив. Кирилов, Ж, 54. Аз видях, че и между нея [емиграцията] има хора, които са способни да прежалеят париците си и къщите си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Немой, синко, тебе да измама, та че тебе младо да погуба, / не че може да те прежалеем. Нар. пес., СбНУ III, 103. "Майка му го [Никола] е жалила, / жалила и прежалила, / а ти го не прежаляваш." Нар. пес., СбВСтТ, 646. прежалявам се, прежалея се страд. и взаим.

— Друга форма: прежелявам.