ПРЕЖДЕГОВОРИВШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖДЕГОВОРЍВШ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който е говорил непосредствено преди някой друг, обикн. преди говорещия. Преждеговоривши лица. Преждеговоривши народни представители.

2. Като същ. преждеговорЈвш<ият> м., преждеговорЈвша<та> ж., преждеговорЈвши<те> мн. Човек, оратор, който е говорил преди някой друг, обикн. преди говорещия. — Споделям напълно възмущението на преждеговорившите. ВН, 1961, бр. 3033, 4. Председателка. Много интересна и поучителна маска. Заслужава много добра оценка. Мъж — член на журито. Съгласен съм с мнението на преждеговорившата. П. Незнакомов, ДМ, 52.