ПРЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Книж., понякога поет. 1. Предишен, минал, отминал. И прежнята им дружба, сърдечна и топла, в една минута се поднови и ги свърза. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 206. За прежното богатство на вашия дом ти знаеше само от разказите на майка си. Н. Никифоров, ПВ, 13. Постепенно, .. , когато каруците докараха товар бял камък и десетина започнаха за копаят варница за изпичане, .. , крепостният двор започна да се връща към прежния си вид. Д. Добревски, БИ, 180. Очите ти ме гледат с прежната си тиха благост и пак са милващи и нежни твоите [мамо]ръце корави. П. Пенев, Худ. С I, 331. Веч утихва гръд метежна, / буря в мозък не бучи; / сила буйна, сила прежна — / не прозира през очи. Ц. Церковски, Съч. I, 131. В царствованието Веспасяново неговий син Тит имал война с евреите, които още при прежните императори не щели да ся покоряват на римляните. Г. Йошев, КВИ (превод), 133.

2. Като същ. прежно<то>. Миналото, предишното. — Че що си ти вече, бре! .. Нима си мъж! Я спомни прежното, спомни го само .. Жена си ти сега, Петре, и по̀ би ти приличала кърпа на глава. Ц. Церковски, Съч. III, 115.

Ѓ По прежному. Остар. Книж. Както в миналото, както преди време; по старому. Юсуф кехая си мислеше, че и след Девети септември ще си живее по старому. .. такива сметки си правеше Юсуф кехая — да си живее по прежному. Б. Несторов, СР, 8-9. Назад към здравите принципи на борбата! .. Към осъзнаване на всички направени грешки и отстъпления, за да не се повтарят повече по прежному. Д. Талев, ГЧ, 289. Хората пак се женят, ядат, пият и се плодят по прежному. Ив. Вазов, СНЖ, 31-32. Когато видяха [турците], че работите си отиват по прежному, че никаква дума не става .. за отстъпка на християните, те почнаха да се утешават и да одобряват и сегашното министерство. НБ, 1877, бр. 70, 272.

— С. Врачански, Неделник, 1806.