ПРЕЖИВЕЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖИВЀЛИЦА ж. 1. Случка, събитие, които са преживени лично от някого и остават в паметта му като трайни спомени. Толкова години са минали от тогава и тъй много е променен светът, че и най-истинската преживелица може да ни се стори измислица. Й. Радичков, В, 199-200. Знаел почти всичките му преживелици и по море, и по сухо. П. Спасов, ХлХ, 311. Тъкмо тогава театрите в България имаха нужда от артисти, .., които отразяват в своята сценическа игра преживелиците на човека от войната. Н. Лилиев, Съч. III, 386. Едва ли обаче има по-ясна преживелица за изпитанието чрез огън от оная, за която ни се разказва в песента на крал Матлия. СбНУ XXXIII, 88. // Приключение, изпитание, което се помни и разказва. Около тях се събираха младежи, слушаха любопитни случки, ужасни преживелици, подвизи и изпитания. Ст. Мокрев, ЗИ, 245. Нейното [на Румена войвода] житие представлява една и кървава, и поетическа преживелица. Н. Хайтов, Хд, 53. Четирима мъже на средна възраст играеха моникс и си разказваха ловни сцени и преживелици. Й. Попов, ИЖП, 58.

2. Рядко. Нещо, останало от минали епохи. Следи от него [патриархалния режим] са преживели и в днешно време и ние срещаме значителен брой от тези преживелици в ред юридически обичаи, които и досега живеят у народа. СбНУ XXXIII, 22. Падежните форми в нашия днешен език са преживелици от старобългарския език.