ПРЕЖИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖИВЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1.Само ед. Отгл. същ. от преживявам и от преживявам се. Решихме да си приготвим всичко необходимо за преживяване след бягството — храна и дрехи. Мл. Исаев, Н, 351. Процесът на запазавне .. на полезните за вида изменения .. Дарвин нарича естествен отбор или преживяване на най-приспособимите индивиди. ОБиол. Х кл, 112. Человеците при всичкото си кратковременно преживяване на земята не са осамотени на нея. Ч, 1870, кн. 4, 107. Днес за днес като дрехи зимни няма [Ботев], няма нети нужните за преживяване, и сегис-тогис му давам ази. АНГ I, 288.

2. Чувство, вълнение, което някой изпитва, преживява (в 6 знач.). Не навикнал да си дава ясна сметка за преживяванията си, той не можеше да долови същността на мъката си. Й. Йовков, Ж 1930, 190. Основните теми, които поетът [Яворов] разработва, са тясно свързани със сложните психологически преживявания, противоречия и съмнения в душата на поета. Лит. XI кл, 69. Чувствата на човека пък са преживявания на неговото отношение към тези неща и явления. Псих. Х кл, 61. Емоциите и изводите, които съпътстват преживяването, остават за цял живот и носят мъдрост. ВсЖ, 2007, 22. 02. [еа].

3. Събитие, случка, която някой преживява (в 4 знач.). Дори най-бедното реално преживяване съдържа нещо, което го прави несравнимо по-богато от въображаемото. Бл. Димитрова, ПКС, 288. Поетът [Църнянски] смята и днес "Одисеята" за най-великата поема на човечеството, а завръщането от война — за най-тъжното преживяване на човека. ЛМ, 1994, бр. 3 [еа]. Разкажи преживявания от пътуването. △ Няма да забравя преживяванията от детството.