ПРЕЖИВЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕЖИВЯ̀Л1, ‑а, ‑о, мн. преживѐли. Прич. мин. св. деят. от преживея като прил. 1. Който е надживял друг човек. Здравко Д. пита кога преживелият съпруг наследява починалия. О, 1977, кн. 10, 43.
2. Който е оцелял след преживяно бедствие, война или други неприятни и тежки събития. Механизмите на съпротива на преживялата средна класа започнаха да се разпадат в началота на 90-те. Култ., 2003, бр. 5 [еа]. За преживелия Втората световна война автор на просвещенския рационализъм амбивалентностите на витализма не ще бъдат утешение. Б. Пенчев, ТК [еа]. Преживелият едно опустошително земетресение и по-късно един пожар Лисабон сега трябва да се справя с по-опасни стихии. ДП, 2002, кн. 49 [еа].
3. Като същ. преживелият, преживялата, преживялото, преживелите. Човек, който е останал жив след някого или след нещо опасно, смъртоносно. Първоначално тя [идеята] предвиждаше преживелите да вземат само част от парите на мъртвите съпрузи, ако те са били с по-големи пенсии. Сега, 1998, бр. 269 [еа]. Преживелият се събуди. Сънят му беше тих и спокоен, защото стана веднага. Д. Дублев, ПП, 59. Всеки солдатин, всеки офицерин оплакваше другари, приятели, .., Впечатленията на преживелите, събрани около полуизгаснали огньове, бяха сериозни. Ч, 1871, кн. 24, 746.
ПРЕЖИВЯ̀Л2, ‑а, ‑о, мн. преживѐли. Прич. мин. св. деят. като прил. Остар. Загинал, умрял. В 1870 година Мйоние е указал на множество такива невидими за нас спътници на земята, които, по неговата теория, са частици от една преживяла вече голяма планета. Знан., 1875, бр. 6, 96. Нашето тяло бива здраво в такъв случай, когато са храни правилно или когато преживелите вече негови частици са възобновляват тутакси от други нови. Знан., 1875, бр. 6, 86. // Отживял времето си, остарял. Ингелизските деца, .. — са приучват още от малолетството си да уважават и да са кланят на секи един стар предмет, .., на сяко остаряло и преживяло постановление и на сяка безполезна старина. Знан., 1875, бр. 9, 138-139. Признавало се при това, по наложената и преживяла необходимост, правото на държавната съдебна власт да гледа, съди и присъжда по известни тежки престъпни деяния. СбНУ XXXIII, 58.