ПРЕЖИВЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖИВЯ̀Н, ‑а, ‑о, мн. преживѐни, прич. мин. страд. от преживея като прил. 1. Който е изпитан, почувстван през живота. И наново сякаш, се възбуди у него преживяното .. разочарование. Т. Влайков, Съч. III, 295. Преживените изпитания го бяха закалили.

2. Който е прекаран някак или някъде. Спомних си преживяното детство.

3. Като същ. преживяно<то> ср. а) Случка, събитие, произшествие и под., което се помни, запечатва в съзнанието на някого, който е свидетел или участник. Не избледняваше ни споменът от това, което стана тази сутрин, ни кръвта върху белия сняг. А тревогата и ужасът от преживяното нарастваха. В. Геновска, СГ, 536. б) Нещо, което съм изпитал, минало ми е през главата, натрупал съм като опит, спомен. Понякога години са следвали [гърците] в сенките на кипарисите своите учители, за да се наситят овреме с чуждия опит от преживяно, премислено и пречувствано. О. Василев, ЖБ, 201. Тъй на преклон години, / .., / учуден сепва се столетник беловлас, / към преживяното със размисли в захлас / отплеснат. П. П. Славейков, Мис., кн. 16, 12.