ПРЕЖУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖУМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прежумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прежумя̀л, ‑а, ‑о, мн. прежумѐли, св., непрех. 1. Замижавам, премигвам, обикн. поради силна светлина; зажумявам. Излезе от мазето, но трябваше да прежуми, докато очите му привикнат на силното слънце.

2. Прен. Разг. Въпреки, че знам, че нещо се преценява като неправилно, лошо или вредно, опасно решавам се да го направя или пък да си замълча и да бездействам по отношение на него; зажумявам, замижавам. Спасителната надежда за заема го окуражи, той прежумя и махна с ръка: — Нейсе, ще ги дам! Хр. Радевски, Избр. пр III, 94. Възпретна се старата, мачка, меси, .., направи едни баклави .., че като прежумях, че като им седнах на гладен корем. Чудомир, Избр. пр, 101. Той ще дойде — ще дойде да я види как се е стъкнала .. Пък може и да прежуми веднъж и да прескочи. П. Тодоров, И I, 11. — На, нощеска претупали Недя и незнайно е, ще оживее ли. Хората прежумели и не трепва им око от нищо. А. Страшимиров, А, 548.