ПРЕЖЪЛТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖЪЛТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прежълтѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прежълтя̀л, ‑а, ‑о, мн. прежълтѐли, св., непрех. За човек, за лицето и кожата на човек — ставам жълт, бледен обикн. поради болест, слабост, силно преживяване или старост; пребледнявам. — Баща ми почина преди десет дни — каза след това той [Валери] на жената срещу него и нейното лице прежълтя. Ал. Томов, П, 150. Той са причерви, прежълтя и най-сетне позеленя. СПл, 1876, бр. 6, 23. В сравн. Станка? .. Тя ли е? Тя, тя! .. Сирота не смее да погледне нагоре .. тя бледна, прежълтяла като восък .. ето я. Ил. Блъсков, ИС, 82.