ПРЕЖЪЛТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖЪЛТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. прежълтѐли. Прич. мин. св. деят. от прежълтявам като прил. За човек, кожата, лицето на човек — който е жълт, бледен; пребледнял. Настана невъобразима бъркотия из улиците, препълнени с търчащи хора с плахи погледи и с прежълтели лица. Ив. Вазов, Съч. XI, 43. Момиченцето .. като видя прежълтялото лице на Емилия, плесна се по бузите и уплашено викна: — Леле, вуйно, тебе ти е зле! Ст. Даскалов, СЛ, 183. — Прежълтял, разтреперан, Иван пристъпяше към нея и сочеше с юмрук. Г. Караславов, Тат., 21.