ПРЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕЗ предл. (без удар.). I. За изразяване на пространствени отношения. 1. За означаване, посочване на място, преграда, граница, които някой или нещо пресича, преминава. Едно време, право е, много бягаха от тука през границата. Й. Йовков, ЧКГ, 57. Ако той иска, ще хвърли всичкото през прозореца. Ч. Мутафов, Д [еа]. Спасителните лодки бяха пуснати, хвърлени през борда въжените стълби. Д. Спространов, С, 337. Тогази Рем се присмял на брата си и за подигравка прескочил през ниската, градска стена. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 254. Минавам през прага. // За означаване на място, преграда, над която става, извършва се, преминава нещо или някой. Редки врабчета прехвръкваха през главата му безмълвно и кацаха по пътечките за храна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. Тя [Нона] бързаше, .. само сегис-тогис поглеждаше през рамото си назад. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Старият адвокат, .. подаде през бюрото ръка на влезлите. Д. Ангелов, ЖС, 57.
2. За означаване на място, пространство, което се преминава, прекосява изцяло, от единия до другия край. Чуваше се как само тихо, монотонно пляскат капките на дъжда — .., като че някой вървеше бос през полето. Й. Йовков, ЧКГ, 314. От там той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади. Елин Пелин, Съч. III, 134. Бягат леки сърни през зеления лес, / по дърветата чукат рога на елени. Мл. Исаев, О, 12. Свържи пръст, тръгни през село ще чуеш хилядо церове; ама никой за него си не може са изцери. П. Р. Славейков, БП II, 109. Близо до Варна железницата минува през едни блатисти места. С, 1872, бр. 39, 311. // С числ. За означаване на количеството разстояние или др. нещо до някакво място, до някого или нещо. Снощи по тъмно, .. събори се нещо през две-три къщи от нас. Чудомир, Избр. пр, 39. Този бод се работи .., като се боде през 2 или 4 нишки по диагонал на плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 58. Обърнал се през три сахатя място, та отвърнал на продавача. Г, 1863, бр. 5, 40. Ето какъв е, .., земский общ изглед ..; блатища непрекъснати през повече от сто левги.Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 16.
3. За означаване на предмет, среда, вещество, което се преминава, където нещо прониква, за да стигне до някъде. На салона се появи един млад и гиздав офицерин, който премина бързо през тълпата. К. Величков, ПССъч. I, 7. Целулозата се промива, .. За целта тя се разрежда с вода и се пропуска през няколко сита, върху които се задържат едрите примеси. Хим. Х кл, 1965, 108. Колело е везано с нишка, пронизана през масура, та да може да се опне с нея отгоре да се приплати при долний край. Н. Геров, ИФ, 122. Той нареди писмата си, обърна се към събеседниците, прекара пръсти през косата си и започна със съвсем друг тон. Ст. Дичев, ЗС II, 384. О, търпеливи дъждове на юни, / измивате ми вий сега ръцете / .. / И аз се вглеждам през цвета ви млечен, / .., / защото знам — във утрото далече / над моя град небето ще е цветно. П. Караангов, ГК [еа]. Да трепка радост в песните отвсъде, / да трепка ясната ни вяра пак — / че ний сме тук, ний бяхме, ний ще бъдем, / макар през много мъки, кръв и мрак. А. Разцветников, Ст, 7.
4. При същ. път, улица и др. — за означаване на нещо, повърхност на нещо, по дължината на която става, извършва се някакво движение; по, из. Минахме и през моста, дето шосето и реката се кръстосват. Т. Влайков, Съч. I, 29. Ще мина през по-затънтени улици. Ив. Вазов, Съч. XXII, 145. Пътят не знаели. Те [въстаниците] зели един калугер да ги преведе през права една пътека. НБ, 1876, бр. ..., 132. Вехтите списатели не ни казват през кой път минал Атил, за да влезе в Галия. Г. Кръстевич, ИБ, 360.
5. За означаване на място или места, които са междинен, посреднически пункт за преминаване на нещо, някого, за да достигне до някъде, до крайната цел. Истина и аз се забавих, ала и писмата през Карлово твърде полека вървят. АНГ I, 220. Той мина през Клисура, за да се прости с Рада. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 115. Преди да се завърне [ген. Игнатиев] в Петербург, той пак мина през Париж, и после посети Виена. НБ, 1877, бр. ..., 277. // За означаване на място, където някой отива, пребивава за кратко време, отивайки другаде. Излязох и аз да ида в Пирдоп за пазара, па рекох да замина през тука. Т. Влайков, Съч. I, 30. Отпосле минавахме много често с деда Гена през Антимовския хан. Й. Йовков, ВАХ, 19.
6. За означаване на място, по средата на което се намира, разположено е, става нещо. Вие гледате отдолу нейното [на птичката] златисто коремче, черната препаска през крилата ѝ. Ем. Станев, ЯГ, 88. Не оставят [мравите] житото тъй, защо подир малко дни то пониква, .. Заради това сядат сичките, та пречупват през средата сичките зърна. П. Берон, БРП, 120-121.
7. За означаване на място от другата страна на нещо, на някакво пространство, където нещо става или се намира; оттатък, отвъд. Вълчан усети тръпки и вече мислеше да се прибере, когато забеляза, че насреща през улицата, .., свети цигара. Й. Йовков, Ж 1930, 38. Неда платно бели, / отвъд през реката. Ц. Церковски, Съч. III, 59. Девойко мори, девойко, / .. / наесен майка те даде / през девет села в десето. К. Христов, СК, 25. Един много важен и високонароден глас се зачува през Дунава. ДЗ, 1868, бр. 12, 46. Кат чул тоз съд, горкият Славей / припнал
в далечни хе страни — / през девет пусти планини. Г, 1866, бр. 8, 131.
8. За означаване на място, предмет върху или около който се поставя, разполага нещо; на, върху, около, за. По антерия, прехвърлил през рамо салтамарката си, .., той се разхождаше насам-нататък. Й. Йовков, Ж 1930, 126. Тук той зърна в навалицата познатото лице на Гатев, който бързаше за някъде с кожена чанта и преметнат през ръката шлифер. Н. Антонов, ВОМ, 32. Преметнали орлите веригите през шия и понесли момъка нагоре. Ран Босилек, Р, 116. Дамян се разнежи, разшава рамото си, предпазливо отхвърли десницата си и я обгърна през кръста. К. Петканов, ДЧ, 162. Михко се смееше и разправяше, че в някое си стопанство привързвали добичетата с въжета през корема горе за гредите, за да могат да стоят прави. Ил. Волен, МДС, 182.
9. След гл. бия, удрям и под. — за означаване на обекта, мястото, върху което се осъществява действието; по, върху. Тя го перна през лицето и отскочи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Човекът с каскета, .. като хвана юздите, почна да бие конете с дръжката през муцуните. Й. Радичков, В, 114. Лакомо рупаха високата изсъхнала трева и колкото и да ги шибаше Венко през краката, не се откъртваха, сякаш и не усещаха болки. Ил. Волен, НС, 65. Тая дума много ме ядоса, .., и щях да го цапна през устата, но се въздържах. К. Калчев, ДНГ, 86.
II. За изразяване на отношения за време. 1. За посочване, означаване на време или период, когато нещо съществува, става или се извършва; в продължение на, по време на. По-рано му се струваше, че това село никога не беше го виждал през живота си. Й. Йовков, ПГ, 23. В Италия през епохата на възраждането ѝ са съществували няколко центъра на оживена литературна и научноизследователска дейност. М. Арнаудов, БКД, 5. Имаше в тях [песните] нещо такова дълбоко .., както в песните през жътва. К. Константинов, НЗХ, 57. През миналата година професор Ламанский напечата един член под заглавие: Болгарская Словесност 18-го века. М. Дринов, ПСп, 181, кн. 4, 15-16. И всички те [нарочените учители] през ваканцията се събраха в Русе. А. Страшимиров, К, 36. ● С предл. за. Турското правителство желае, щото българският екзарх да се избира за през сичкия си живот, а не за четири години. С, 1872, бр. 46, 366.
2. За посочване на действие, събитие или проява, едновременно с които се извършва друго (други) действия; по време на. През една тъмна февруарска нощ Стоян чу през съня си врява и тропот из къщи. Д. Талев, ЖС, 93. — Често съм думал на баща ти, — проговори през сълзи дядо Матей, — ..: — Павел ще си дойде. Елин Пелин, Съч. III, 32. Слушах го как той разказваше през смях за Лина и в думите му се преплитаха и нейните [на Лина] от писмото. Г. Райчев, Избр. съч. II, 148. Данчо се подвоуми, почеса се безпомощно по тила и добави през въздишка, с искрена печал: — Вълшебница! Др. Асенов, СВ, 131. И през чумата, която морила 1651 година в Москва и Казан, .., Никон упоказал пак своята обикновена твърдост и урядност. Д. Душанов, ИПХЧ, 189-190.
3. В съчет. с числ. и същ. за време. За означаване на интервал, промеждутък от време, след който някакво действие се повтаря. Стражата се сменяваше през всеки два часа. Д. Талев, И, 214. От селото долу ни казаха, че през ден през два — мечката все дохождала да граби овни. Д. Немиров, Б, 167. Не бивало всякога да му се дава да бозае, ами с ред — не знам през колко време. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Цели два месеца лекарят навестяваше болния. Отначало всяка вечер, после през вечер. М. Грубешлиева, ПП, 164. Олимпийските игри се празнували през секи четири години. Н. Михайловски, РВИ (превод), 73.
III. За изразяване на инструментално отношение. Остар. Чрез, посредством. Писателят се мъчи да го [комизмът] постигне през чисто вънкашни и повечето пъти .. карикатурни средства. К. Величков, ПССъч. VIII, 133. Бързаме да известиме през вестникът ви радостите и благодаренията, .. на сичките ни граждани. ЦВ, 1857, бр. 352, 173. След дълги оплаквания, било през печат, било през частни жалби, гласът му [на бълг. народ] навред не намирвал отзив. НБ, 1876, бр. ..., 121. Облагата, която се добива през тях [банките] е истинска благословия за слаби земеделци и занаятчии. Лет., 1874, 221. Газетите български и францови проводих през Консулството. АНГ I, 288.
— Друга (остар.) форма: пруз.
ПРЕЗ-. Представка за образуване на прилагателни със значение: 1. Който минава, преминава, прекосява някъде някаква повърхност или пространство по цялата дължина, от едната до другата страна, от край до край на нещо, напр.: презбалкански, презокеански.
2. Който е разположен, намира се от другата страна на нещо, някаква местност, планина, море, река и др., напр.: презморски, прездунавски, презбалкански.